Д-р Янчо Делчев: Българският дух в здравеопазването е запазен
Category : Интервюта
„Времето на лекаря с чантичката и с файтона отдавна е отминало.”
„Ракът на маточната шийка е една болна тема за България. От 1300 жени, които годишно заболяват у нас, едва 30 % се откриват в първи стадий.”
Освен, че едва 30 % от жените с рак на маточната шийка се откриват в първи стадий, се наблюдава и тенденция към нарастване на броя на младите момичета, които имат гинекологични проблеми. Това каза в интервю за Дарик един от най-добрите специалисти по акушерство и гинекология в България д-р Янчо Делчев. Медикът, който е началник на гинекологичното отделение в МБЛАЛ „Доверие” в столицата, уточни, че вече 19-годишни младежи постъпват за лечение на гинекологични заболявания, които се предават по полов път. Лекарят посочи, че това, което трябва да се подобри в неговата област, са условията за ранна диагностика и информираността на обществото по отношение на гинекологичните заболявания. Д-р Янчо Делчев обаче е категоричен, че независимо от тревожните статистики, българският дух в здравеопазването е запазен.
„Има тенденция към нарастване на броя на младите момичета, които имат гинекологични проблеми. Зачестяват дори възпалителните заболявания. Затова, мисля, че има много мегдан да се работи в областта на информацията относно безопасния секс. Нужна е малко повече настоятелност и малко повече откритост към младите момичета и могат да се постигнат много добри резултати. Но това се отнася и до училището, а не учителката да я е страх да говори. Ако направим справка, има една огромна бройка млади хора, които нямат още 19 години, а постъпват при нас и лекуваме кондиломи, лекуваме заболявания, които се предават по полов път и са инфекциозни. Това може да се избегне и тук водещото е превенция. Да излезе един лекар и да говори – на кого да говори? Младите няма да го чуят. Трябва да го чуят в училище, на някакво тържество или на някакво информационно събитие. Оттам трябва да тръгнем. Също така и в семейството, не трябва един родител да го е срам да говори за безопасния секс,” твърди д-р Делчев.
Той посочва, че ракът на маточната шийка е болна тема за България.
„При рака на маточната шийка продължаваме да имаме проблеми от гледна точка на организация, на профилактични прегледи и на ранна диагностика. Ако погледнете в раковия регистър, ще видите, че 1300 жени годишно се разболяват от рак на маточната шийка в България и едва 30 % от тях са в първи стадий. Всички други са във втори, трети или четвърти стадий, при които, където и да отидете, не можете да постигнете добри резултати. Това е болният въпрос, защото примерно в САЩ от около 10 жени с изменение на маточната шийка, между 8 и 9 се хващат в предраково състояние и един е случаят, при който има рак. У нас, в България е обратно, може би от около 4 жени с изменение на маточната шийка, 3 се оказват с рак и едва една е в предраково състояние. Тоест, имаме много да работим от гледна точка на организацията и на това да изпратим сигнал и да държим нещата на високо информационно ниво спрямо колегите от първата линия – гинеколозите, които извършват профилактичните прегледи и са в най-пряк контакт с пациентите. Защото при нас идват пациенти, преминали през няколко кабинета, ние сме третото ниво. В практиката съм имал много случаи на жени, които са излекувани от рак на маточната шийка. Имал съм случаи, в който жената беше във втори месец на бременност. Направихме лечението, задържахме бременността, роди се живо и здраво дете, след това се роди още едно. Тоест, имаме и големи успехи на нашата специалност и те са точно тук,” добавя гинекологът.
Той е на мнение, че една жена трябва да прави по една цитонамазка на година, а един мъж на възраст над 50 години, трябва веднъж годишно да си прегледа простатата при уролог. Профилактични прегледи, според д-р Делчев, трябва да прави всяка жена, която е започнала полов живот.
„Интернет не е лекар. Тук излиза ролята на лекаря като авторитет пред пациента. Аз лично никога не съм обичал да лъжа пациента. Независимо от диагнозата и от прогреса на заболяването, сядам и му казвам – нужно е това и това. Вече тук пациентът трябва да има вътрешната мотивация да каже – днес влизам в болница, утре ще ме оперират. Но, когато отиваш при лекаря, трябва да седнеш и да кажеш всичко. Лекарят пък от своя страна не трябва да лъже, той трябва да бъде конкретен, ясен и с ангажимент. И ако нещо не е в неговата компетенция, не е срамно и не е лошо да го пренасочи към друг специалист. Аз, например, не работя ин витро и, когато пациентката се интересува от това, мен не ме е срам да й кажа, че има центрове и да я насоча към тях. Защото човек не може да бъде всеобхватен, а времето на лекаря с чантичката и с файтона е минало отдавна. Има високи технологии във всяка една област и общо взето лекарите могат да бъдат много по-максимални в диагностиката и терапията. Ако Вие сте лекар, пациентът няма да Ви се разсърди, че сте го изпратили при друг, а ще бъде благодарен и един ден пак ще се върне при Вас,” подчертава медикът.
Той не крие, че остава оптимист за българското здравеопазване и подчертава, че духът в здравеопазването ни е запазен.
„Член съм както на Европейската асоциация по онкогинекология, така и на Световната асоциация. И искам да ви кажа, че не отстъпваме като апаратура на световните стандарти. Имаме и добри лекари. И сега имаме пациенти, които са Българи, работят в чужбина, но идват при нас за профилактични прегледи и за процедури. Това означава, че самите те, виждайки как са нещата в Европа, могат да ги сравнят, самите те, нищо, че не са професионалисти, могат да дадат добра оценка за нашата работа тук. Което значи, че българският дух в здравеопазването е запазен.”
„Печелил съм много награди, имал съм неведнъж възможността да работя навън, в чужбина, но пред мен винаги е стояла мисълта, че ще остана тук. Никога не съм искал да работя другаде, защото винаги съм бил оптимист и винаги съм мислил, че това, което искам да направя, мога да го направя и тук. Не мисля, че примерно ако отида в Дания, веднага ще може да започна да работя толкова добре с робота Да Винчи, примерно. Оптимист съм за България, защото мисля, че ако върнете 15 години назад, ще видите колко много са се променили нещата. Имаше и време, в което пишехме рецепти за марлите, които се правят за превръзки. Държавата ни мина през различни етапи на развитие. Винаги ще има нещо, което ще се прави, но според мен вървим напред. Особено в областта на медицината, диагностиката и лечението, смятам, че вървим в правилната посока,” допълни в заключение специалистът.