Ракът на маточната шийка, каква е най-добрата профилактика и лечение – разговор с д-р Янчо Делчев

 интервю за Bulgaria ON AIR, д-р Янчо Делчев говори за едно от сериозните заболявания сред жените в наши дни – ракът на маточната шийка. Статистиката по отношение на тази болест е стряскаща и показва, че всеки ден една жена в България умира от рак на маточната шийка. В интервюто д-р Делчев говори за нуждата от превенция, която е основен начин за борба с болестта. Относно това защо статистиката е такава, гинекологът на болница Доверие отбеляза, че липсата на здравната култура е един от основните проблеми на нашето общество. Българинът няма практиката да възпитава от ранна възраст децата си относно нуждата от редовно профилактично посещение при лекар и когато те пораснат нямат изградена нужната култура как да се грижат за своето здраве. Той констатира, че проблемът e на много нива – на ниво училище, семейство, държава, медии и така нататък.

Според д-р Делчев профилактичният преглед при гинеколог веднъж годишно е задължителен, като по този начин може рязко да намалее смъртността от заболяването, тъй като ще бъде откривано навреме. Той отбеляза, че всяко момиче, което е започнало да води полов живот трябва да прави такива прегледи. Специалистът каза още, че съществуват и  ваксини, които се слагат на момичета на 12 годишна възраст, преди да са започнали да водят полов  живот. Д-р Делчев обясни, че в този тип ваксина има изкуствен модел на част от стената на вируса и поради тази причина поставянето й не носи никакъв риск, тъй като не съдържа реален вирус. Освен това подобен тип ваксини вече присъстват в имунизационните календари на повечето западни държави.

Д-р Янчо Делчев разказа как се открива заболяването и че това става чрез скринингов метод, който се нарича цитонамазка или пап тест. Чрез този метод от 1000 жени, които си направят такъв тест, при 10 или 20 се наблюдава някакъв процес, който започва и е в предраково състояние, което може да се излекува на 100 процента и по този начин никога да не прерасне в рак. Той подчерта, че не трябва да имаме оплаквания, за да отидем на лекар, тъй като когато имаме такива вече може да  е късно за лечение. Докторът обясни още, че ракът на маточната шийка е много лесен за диагностициране от специалист при профилактичен преглед, като това може да стане както чрез цитонамазка, така и чрез колпоскопски преглед или чрез биопсия.

Папилома вирусът, причиняващ рака на маточната шийка,  е широко разпространен и го има дори в околната среда, но там проблемът е имунолигичен, тъй като не всеки се заразява от него и чрез имуностимуланти може да се помогне на тези жени, които са склонни към заразяване.

Възрастовият праг на заболяването също е паднал и според д-р Делчев това се дължи на много фактори – понижаване на имунитета, начин на хранене, начин на живот, външни фактори, генетично предразположение. Ако една жена е бременна и има този папилома вирус тя може да износи плода, като може да и се направи частично отстраняване на поразената тъкан, което обаче води до риск от аборт при самата манипулация. Специалистът обясни, че има възможност за износване на плода без операция, но подчерта, че по време на бременност много бързо се ускоряват процесите на развитие на рака.

Относно мъжете и ракът на главата на половия член, който също се предизвиква от папилома вирус, ръководителят на отделението по гинекология в МБАЛ Доверие смята, че те също трябва да правят профилактики, като отбеляза, че все повече се говори за ваксини и при момчетата преди започване на  полов живот.

В края на своето интервю, д-р Янчо Делчев подчерта, че в България има много добри специалисти и добра медицина, но няма достатъчно организация за информиране на обществеността. Той обясни, че е нужна една мащабна кампания, в която да се информират хората за нуждата от профилактични прегледи при специалист.

Д-р Янчо Делчев: Българският дух в здравеопазването е запазен

„Времето на лекаря с чантичката и с файтона отдавна е отминало.”

„Ракът на маточната шийка е една болна тема за България. От 1300 жени, които годишно заболяват у нас, едва 30 % се откриват в първи стадий.”

Освен, че едва 30 % от жените с рак на маточната шийка се откриват в първи стадий, се наблюдава и тенденция към нарастване на броя на младите момичета, които имат гинекологични проблеми. Това каза в интервю за Дарик един от най-добрите специалисти по акушерство и гинекология в България д-р Янчо Делчев. Медикът, който е началник на гинекологичното отделение в МБЛАЛ „Доверие” в столицата, уточни, че вече 19-годишни младежи постъпват за лечение на гинекологични заболявания, които се предават по полов път. Лекарят посочи, че това, което трябва да се подобри в неговата област, са условията за ранна диагностика и информираността на обществото по отношение на гинекологичните заболявания. Д-р Янчо Делчев обаче е категоричен, че независимо от тревожните статистики, българският дух в здравеопазването е запазен.

„Има тенденция към нарастване на броя на младите момичета, които имат гинекологични проблеми. Зачестяват дори възпалителните заболявания. Затова, мисля, че има много мегдан да се работи в областта на информацията относно безопасния секс. Нужна е малко повече настоятелност и малко повече откритост към младите момичета и могат да се постигнат много добри резултати. Но това се отнася и до училището, а не учителката да я е страх да говори. Ако направим справка, има една огромна бройка млади хора, които нямат още 19 години, а постъпват при нас и лекуваме кондиломи, лекуваме заболявания, които се предават по полов път и са инфекциозни. Това може да се избегне и тук водещото е превенция. Да излезе един лекар и да говори – на кого да говори? Младите няма да го чуят. Трябва да го чуят в училище, на някакво тържество или на някакво информационно събитие. Оттам трябва да тръгнем. Също така и в семейството, не трябва един родител да го е срам да говори за безопасния секс,” твърди д-р Делчев.

Той посочва, че ракът на маточната шийка е болна тема за България.

„При рака на маточната шийка продължаваме да имаме проблеми от гледна точка на организация, на профилактични прегледи и на ранна диагностика. Ако погледнете в раковия регистър, ще видите, че 1300 жени годишно се разболяват от рак на маточната шийка в България и едва 30 % от тях са в първи стадий. Всички други са във втори, трети или четвърти стадий, при които, където и да отидете, не можете да постигнете добри резултати. Това е болният въпрос, защото примерно в САЩ от около 10 жени с изменение на маточната шийка, между 8 и 9 се хващат в предраково състояние и един е случаят, при който има рак. У нас, в България е обратно, може би от около 4 жени с изменение на маточната шийка, 3 се оказват с рак и едва една е в предраково състояние. Тоест, имаме много да работим от гледна точка на организацията и на това да изпратим сигнал и да държим нещата на високо информационно ниво спрямо колегите от първата линия – гинеколозите, които извършват профилактичните прегледи и са в най-пряк контакт с пациентите. Защото при нас идват пациенти, преминали през няколко кабинета, ние сме третото ниво. В практиката съм имал много случаи на жени, които са излекувани от рак на маточната шийка. Имал съм случаи, в който жената беше във втори месец на бременност. Направихме лечението, задържахме бременността, роди се живо и здраво дете, след това се роди още едно. Тоест, имаме и големи успехи на нашата специалност и те са точно тук,” добавя гинекологът.

Той е на мнение, че една жена трябва да прави по една цитонамазка на година, а един мъж на възраст над 50 години, трябва веднъж годишно да си прегледа простатата при уролог. Профилактични прегледи, според д-р Делчев, трябва да прави всяка жена, която е започнала полов живот.

„Интернет не е лекар. Тук излиза ролята на лекаря като авторитет пред пациента. Аз лично никога не съм обичал да лъжа пациента. Независимо от диагнозата и от прогреса на заболяването, сядам и му казвам – нужно е това и това. Вече тук пациентът трябва да има вътрешната мотивация да каже – днес влизам в болница, утре ще ме оперират. Но, когато отиваш при лекаря, трябва да седнеш и да кажеш всичко. Лекарят пък от своя страна не трябва да лъже, той трябва да бъде конкретен, ясен и с ангажимент. И ако нещо не е в неговата компетенция, не е срамно и не е лошо да го пренасочи към друг специалист. Аз, например, не работя ин витро и, когато пациентката се интересува от това, мен не ме е срам да й кажа, че има центрове и да я насоча към тях. Защото човек не може да бъде всеобхватен, а времето на лекаря с чантичката и с файтона е минало отдавна. Има високи технологии във всяка една област и общо взето лекарите могат да бъдат много по-максимални в диагностиката и терапията. Ако Вие сте лекар, пациентът няма да Ви се разсърди, че сте го изпратили при друг, а ще бъде благодарен и един ден пак ще се върне при Вас,” подчертава медикът.

Той не крие, че остава оптимист за българското здравеопазване и подчертава, че духът в здравеопазването ни е запазен.

„Член съм както на Европейската асоциация по онкогинекология, така и на Световната асоциация. И искам да ви кажа, че не отстъпваме като апаратура на световните стандарти. Имаме и добри лекари. И сега имаме пациенти, които са Българи, работят в чужбина, но идват при нас за профилактични прегледи и за процедури. Това означава, че самите те, виждайки как са нещата в Европа, могат да ги сравнят, самите те, нищо, че не са професионалисти, могат да дадат добра оценка за нашата работа тук. Което значи, че българският дух в здравеопазването е запазен.”

„Печелил съм много награди, имал съм неведнъж възможността да работя навън, в чужбина, но пред мен винаги е стояла мисълта, че ще остана тук. Никога не съм искал да работя другаде, защото винаги съм бил оптимист и винаги съм мислил, че това, което искам да направя, мога да го направя и тук. Не мисля, че примерно ако отида в Дания, веднага ще може да започна да работя толкова добре с робота Да Винчи, примерно. Оптимист съм за България, защото мисля, че ако върнете 15 години назад, ще видите колко много са се променили нещата. Имаше и време, в което пишехме рецепти за марлите, които се правят за превръзки. Държавата ни мина през различни етапи на развитие. Винаги ще има нещо, което ще се прави, но според мен вървим напред. Особено в областта на медицината, диагностиката и лечението, смятам, че вървим в правилната посока,” допълни в заключение специалистът.

Д-р Янчо Делчев: Роботът е приложим при почти всички гинекологични операции

Още си спомням как посред нощ, като начинаещ лекар на село, трябваше да включвам система на терминално болен – без стативи, без осветление, а телефонната връзка с града работеше само когато не вали и няма вятър. Разбира се, в тези години, макар и с голи ръце, имаш силно желание да се докажеш. Това е обаче школа, изграждаш навици, самочувствие, дисциплина, влизаш в голямата битка, защото си сам и трябва да извадиш всичко, което си учил и трупал.

– Получихте и приза „ Лекар на годината“ на болница „Доверие“, и то твърде скоро след като станахте част от нея. Вече рутинно ли оперирате с робота „Да Винчи“?

– Бях на обучение по роботизирана хирургия в чужбина и успяхме после в кратък период, за около година, да оформим екип, ендоскопски център и сега почти всеки ден оперираме с робота. Това е хирургията на бъдещето, по нея се работи усилено в цял свят, вече на много места има по няколко робота в една болница. Роботизираната хирургия има големи възможности и предимства – от една страна, дублира лапароскопската хирургия с липсата на болка, на кръвозагуба. Но визуализацията е далеч по-добра, в много по-близък план може да се вижда. Лекарят оперира чрез „ръцете“ на робота и възможностите като обем на движенията, които се постигат, са коренно различни. Тази апаратура дава възможност за уникални операции, които ние тук правим и с участието на колеги от чужбина – и в гинекологията, и в урологията. В гинекологията вече почти всичко може да се оперира с робота – рак на шийката на матката, тотална хистеректомия, ендометриоза. Примерно около 75% от онкогинекологичните операции в САЩ се извършват с роботи. Тоест всичко, свързано с техниката, вече е отработено, има натрупан опит. Още един от големите плюсове на роботизираната хирургия е, че бързо се връщат към нормалния живот пациентите с наднормено тегло, при които класическите операции и възстановяването протичат доста трудно. На този етап има само гинекологична пътека за роботизирана хирургия. За миналата година сме извършили около сто операции.

– Как подготвяте пациентките психически за операцията, особено при тежки диагнози?

– Винаги обсъждаме заедно какъв метод да изберем – отворена, лапароскопска или роботизирана хирургия. Защото всеки един от тях има предимства и минуси спрямо конкретния случай. Понякога изпитвам голяма трудност, когато трябва да говоря с пациентката, но държа да знае истината. Защото искам да е мотивирана. Да знае точно какво е състоянието й, какво ще се прави, каква е прогнозата, рисковете. Наскоро имахме случай – 23-годишно момиче с огромна миома, 2-3 пъти по-голям възел от самата матка. Трябваше така се направи операцията, че да се запази възможността жената, която не беше раждала, да има дете. Такъв разговор коства страшно много усилия и енергия – да кажеш, че може и да не успеем да спасим матката. А жената трябва да знае всичко това в един предварителен разговор. Голямо напрежение е да я гледаш в очите и да обясниш всичко. А има и случаи, които са толкова запуснати, че нищо не може да се направи. Тогава си притиснат до стената, безпомощен си и това не отминава, остава като горчивина.

– Как запуснатите случаи да станат само изключение?

– Ние трябва да говорим повече не за операции и за модерна техника, а е нужно да поставяме голям акцент и да хвърляме усилия върху профилактиката. Истината е там, не в големите операции. Трябва да повтаряме и да учим хората, че има страшни болести и ако отидеш навреме на преглед, можеш да ги предотвратиш и да ги лекуваш, преди да са се развили. Всъщност, ако с първична профилактика избягваме срещата с канцерогени и вредности от околната среда, при вторичната – отиваме целенасочено за профилактичен преглед. И ако се прави всяка година, жената ще е сигурна, че рано ще се откриват изменения на шийката на матката, яйчникови формации и кисти, ендометриози и ред други неща, които всъщност са злокачествени като протичане.

– Не ни се получава масово обаче.

– Защото не вярваме на професионалистите, а на съседа, на колегата. Имал съм случай – обяснявам на пациентка с неправилни кръвотечения какво трябва да се направи като изследвания, а тя ми каза, че при съседката й това се оправило след половин година и може и при нея да стане така. Имаме големи празноти в здравната култура и това е проблем и на образованието, и на медиите, нужни са усилията на всички. Трябва да се търси начин да достигне информацията до хората, да се преодолява страхът от преглед. Още като млад лекар при специализацията ми в Швейцария ми направи впечатление, че хората си планират всяка година около рождения ден профилактичните прегледи и ефектът е много добър. Мисля, че като нормативна база не са зле поставени нещата у нас, но не се извършват правилно – като време и като начин, така че профилактичният преглед да не е проформа.

– На какво се дължи ръстът на онкогинекологичните заболявания?

Ние трябва да говорим повече не за операции и за модерна техника, а е нужно да поставяме голям акцент и да хвърляме усилия върху профилактиката

– Може би единствено яйчниковите карциноми остават на непроменено ниво за България. Нараства ракът на маточната шийка, на ендометриума и това е световна тенденция. Излизат нови данни за генетичните предразположения, високите нива на естрогенни хормони, свързани с храната, йонизиращите лъчения, пушенето – все фактори на средата, в която живеем. И зависи дали организмът ще може да се защити и дали ще има генната мутация и няма да може да се справи – процесите на канцерогенезата са продължителни, не протичат за ден-два. Имаме два начина да се борим. Правилно хранене, двигателният режим, защото голяма част от тези заболявания са свързани с наднорменото тегло. Има неща, които зависят само от нас, от начина на живот. Другото е навикът да си правим профилактични прегледи. Надеждите се възлагат на генетичните постижения. Мисля, че в близките едно-две десетилетия ще има големи открития в тази посока. Колко много напредна медицината за кратко време! Революция в образната диагностика – ехография, скенер, ядрено-магнитен резонанс, пет скенер. Всичко това ни дава огромни възможности за ранно откриване на заболявания. Бъдещето е в миниинвазивната хирургия, генетичната профилактика и в таргетната терапия. Това са световните тенденции. Едно от най-големите открития е връзката между човешкия папилома вирус и рака на маточната шийка. Революционното тук е, че по методите за лечение на инфекциите можеш да профилактираш появата на злокачествено заболяване.

– От позицията на опита и всекидневната практика как резюмирате съветите си към жените?

– Като лекар виждам, че младите жени са вече доста информирани, ако сравняваме с периода отпреди 20 години например. Бих ги посъветвал да ходят на лекар редовно. А ако имат оплаквания, да не отлагат посещението при лекаря. Трябва да се знае, че голяма част от гинекологичните и онкогинекологичните заболявания са лесни за откриване и лесни за лечение, ако това стане в началото им. Никой не бива да живее на принципа „на мен няма да ми се случи“. Няма застраховани.

– Защо е толкова трудно да си лекар у нас, та напускат, особено по-младите?

– Винаги казвам, че България има медицина на ниво и добри лекари. Дали това ще продължи да бъде така не знам, но мисля, че понякога не сме добре разбрани, оценени, лесно подлагани сме на медийни атаки… Но нашето общество не си дава сметка, че имаме много добър достъп до лекарска помощ. В развитите страни много трудно достигаш веднага до специалист – защото така си решил. Мисля, че достъпът до лекар и високоспециализирана медицина в България е голямо предимство, което не е оценено по достойнство. А тъй като процесът на изграждане на взаимно доверие в здравеопазването е многостранен – в тази посока трябва да вървят всички – медиците, медиите, образованието.